22 мар. 2009 г., 16:23
И най-светлото утро е тъмно,
когато те няма
и най-бялото - черно,
когато надежда дори не остава.
Самотна, останала в плен на сълзите,
аз търся път към него и към звездите.
И най-щастливият миг
все тъй мрачен остава,
щом знам, че без теб
този миг продължава.
Сякаш моля и сякаш искам,
поредния спомен, останал в ръката си стискам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация