Speed

omorfina (Красимира)
11 4

31 мая 2014 г., 22:38

Поэзия » Любовная

622 0 5

Speed

Стъпих накриво в своята болка

и за малко да падна, но тя

ме подпря и ме вдигна отново

не протегнах към тебе ръка.

Да се справям сама аз умея,

да подреждам, решавам, но ти

появи се и всичко изчезна

и редът, и сънят ми дори...

Гледам утрото в тясна просека

призматично през твойте очи.

Гледам залези, лунни пътеки

от безброй поетични луни.

Любовта ми към тебе закрета

нещо трудно намираш я ти

мисълта ми със теб е заета -

в дълги нощи и призрачни дни.

Детски смях ме подсеща, че бързам

грабвам с шепи от твойта тъга

разпилявам от нея в небето

звездни хиляди петънца...

Бързам, бързам до тебе да стигна

до красивото, до любовта...

И от бързане май те подминах.

Ти видя ли? Позна ли ме? А?

Кри