petka-spagetka
179 152
23 мар. 2007 г., 12:49

Спектакъл 

  Поэзия
753 0 6

В осем без десет отново си чакал
да вземеш билет за следващ спектакъл.
А аз, притеснена от поредно начало,
застилам грима си пред зло огледало.

Излизам трепереща, гледам напред
и виждам пак тебе на първия ред.
Приседнал, втренчил очи в тъмнината,
очакваш да видиш актриса позната.

И ето ме първа с усмивката топла,
с настръхнало тяло под ефирната рокля.
Движения, стъпки - една, две напред...
Ох, колко е глупав този сюжет.

Но ти се усмихваш всяка минута,
прошепваш ми нещо - дума нечута.
Захласно ме гледаш, ръкопляскаш сърдечно
и тези секунди са истинска вечност.

Затичвам се плавно във ритъмен такт.
Наблизо е вечно очакван антракт.
След няколко крачки завесата пада -
безмилостна, тежка, без капка пощада.

И ето ме пак във тази гримьорна.
Дочувам от някъде песен минорна.
И глас потреперващ във краткия миг...
Нима си дошъл със немощен вик?

Потропва вратата, побиват ме тръпки.
Рушат тишината нечии стъпки.
И ето те теб със цвете в ръка:
"Заповядай, красива си!" - "Благодаря, пак ела!"

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??