29 июл. 2007 г., 14:27

Спи градът 

  Поэзия
1088 0 2
Спи градът и шепот ми напомня
за сладка утрин с мирис на роса...
тъй тебе вечно ще те помня,
с тъмните очи и с черната коса.

Една година с тебе поживяхме
и гледахме се с влюбени очи,
но с думи туй така и не споделихме...
сърцето ми със твойто да мълчи.

Една любов, уви - несподелена,
дочака залеза на утрешния ден,
заспа с града недородена,
във сладка утрин, в "гроб" студен.

(посветено на една несподелена любов)
От стихосбирката "По-бяла светлина" 1999

© Тодор Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??