Сам си

палещо слънце блести

и затваряш с болка очи

неми от тях капят сълзи

а си толкова млад

едва възмъжал

Сега вече всичко умира

трепери твоята душа

ужасна болка замразява сърдечната ти топлота

до вчера всичко бе наред

ех как топло бе навън в душата ти навред

но съдбата зла тъй пожела

агония да влее в израза на погледа

Без смисъл гледаш есенната топлина

от себе си желаеш да избягаш

леко във небето да се влееш

като птица отлетяла

акула болката хищно изяла

Да беше

ангел

силен и невинен

тишината душевна

от другите и себе си би

победил

и в безкрая би я скрил

милост на всички би подарил

Само да можеше

този миг да убиеш

убийство би сторил убивал би

докато на хоризонта блеснат без нощ зори

ала

този шанс при теб е

отнет

горещи са само сълзите

ах как болно треперят миглите

във късчета лед се превръщат очите

а преди миг те горяха

щастие струяха

една дума само

изречена бавно във въздуха спря

замръзна и затрептя

чакайки ужаса в твойта душа

елемент по елемент песен запя

за света за

неговата погубена светлина

елемент по елемент се закиска

болезнено те запритиска

от мисъл само сътворена

лошо стана че в действителност бе претворена

като сън

ала на живо

ти за последно потрепера и в себе си замря

а толкова обичаше живота и любовта