едимах
44 695
23 дек. 2018 г., 20:17

Спирай дъха ми 

  Поэзия » Другая
1120 2 4

Преваля слънцето.
Когато привечер топи се 
хоризонтът
в стоманения звън 
          на бляскав звездопад...
Година вече,
лъчите на изгрева 
             толкова обичам. 
Колко е малък 
светът!
 
Измислих ти утре 
още от вчера, 
прекроена 
     от божествена 
                           прашинка.
Дъхът ти е море 
и не спира 
           да диша.                    
Духът ми е в покой, 
а липсата е 
грешка.
 
Всеки ден и час 
ти спирай дъха ми,
да оцелявам 
          кога душата 
                          ми стене.
Препускай боса 
сред утринна роса,
   като самодива – 
                закотвена до 
мене.

 

 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тук вече наистина нямам думи...
    !!!
  • Мили хора - Светла, Валя благодаря Ви. Стих, написан с много любов и ....в навечерито на празника, толкова много ми липсва. Благодаря Ви, за тази съпричастност. Приемете най-искрените ми пожелания за здраве, топлина и семеен уют на Вас и Вашите семейства. Нека силата на малките чудеса в усмивката, в добрите дела, в протегнатата към нуждаещия се ръка изпълват дните Ви с благополучие, оптимизъм и добри дела. Желая Ви от сърце топли, светли и уютни Коледни празници!
  • Много ми хареса този стих

    Когато привечер топи се
    хоризонтът
    в стоманения звън
    на бляскав звездопад...
  • Поздрави за красивото произведение...
Предложения
: ??:??