23 февр. 2017 г., 00:41

Спиралата на времето 

  Поэзия » Свободный стих
417 1 6

По спиралата на времето вървя,

за да запазя най-светлото в дните си,

любов, мечти и красота да превърнат

живота ми в една неземна приказка.

И ето по-звездни пътеки вървя

с нежен воал от нежност преплитат се,

да простя, да живея сега и с любов,

да са изпълнени дните ми...

Много често присядах сама,

да разнищвам отминали дни

и разравях до болка сърцето си,

заблудено в болката на миг тишина.

По спиралата на времето вървя

и изкачвам се все по-нагоре,

а след себе си оставих тъгата

и ненужни отминали спомени.

И сега моят свят се променя

в мечтите на бъдните дни...

а за себе си запазих копнежа

да обичам живота и да творя...

Сега погледа жадно се взира,

към галактики звездни в безкрая,

по спиралата на времето бързам,

да докосна отново с обич душата си!

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мили приятели, благодаря ви от цялото си сърце и душа
    за хубавите коментари.Пожелавам ви, нови творчески успехи и
    много светлина по - пътя ви!
  • Харесва ми!
  • Да погледнеш в душата си става
    само като се качиш по спиралата на времето
    и видиш в звездните галактики
    Безкрая!
  • По спиралата до края на дните ни. Поздрави!
  • Спирала ... Много ми хареса! Поздрави!
  • Спиралата на времето сме самите ние, като една актуална безкрайност, трансцедентирана в потенциалните си опити да се екстраполира. Радвам се, че си осъзнала това, Катя. Така непрестанно ще преоткриваш себе си, съхранявайки най-ценното - чисто човешкият елемент. Поздравление!
Предложения
: ??:??