Спирам с очите да обичам,
докосването тленно наранява.
Близката любов отричам -
от нея загуба остава.
Ще обичам отдалече...
дума, поглед, образ, звук.
С илюзия ще дишам вече,
на въздуха напук.
И защо са ми видения?!
- когато искам да усетя.
Страня от затъмнения.
Живея докато светя!
© Нели Асенова Все права защищены
Поздравления!