27 июл. 2010 г., 11:18

Сподавен полутон 

  Поэзия » Любовная
607 0 5

Отиваш си! Поемаш сам по петолинието на живота,

с надраскани небрежно дълги ноти самота,

захвърляш ключовете с обич напосоки,

поемаш дъх, усмивката отърсваш от прахта,

събрана във мухлясалите струни на забравата

и майсторски от грижата твориш акорди радост.

Не спираш нито миг, но все ще бъркаш плявата

с останалите ти от мен парченца тъжна сладост.

Дори и да не искаш, тя ще дойде - арията сетна,

завесата ще се отвори тежко със минорен стон.

Повикай ме! На първи ред ще бъда седнала,

ръка ще ти подам в сподавен полутон.

© Даниела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??