Денят ми пясък с алабастров цвят,
по плажа на морето е разсипан.
И покълва там, самотен моя свят,
небето пак от слънце е обсипано.
Късче от душата си оставила,
във всеки ден и всеки земен миг.
За теб мисля аз, не съм забравила,
отекват мислите в сподавен вик.
Светът без теб ще рухне до основи
и ще настъпи мрачна Тишина.
Спомен в стъпки вятърът ще гони,
ще търся скрита твойта топлина. ...