Мога да чакам притихнала в мрака,
обич и нежност да взема.
С теб бих се справила с всяка атака,
моя любов споделена.
Щом със ръката си нежно ме водиш,
страх и измяна забравям.
Трепетно тихо в живота ми ходиш,
болка, тревога оставям.
С обич и ласка към тебе пристъпвам,
приказна моя усмивка.
Щом ме погалиш, направо изтръпвам,
прелестна, нежна въздишка.
Страх ме обзема само когато
близо до мен не те чувам.
Търся те, мое чувство познато,
щом си до мене, ликувам.
С обич сърцата са в миг упоени,
болката бързо отпада.
И се докосваме с радост пленени
в шеметна, бурна наслада.
© Силвия Кръстева Все права защищены
Благодаря ти,за този стих!
Слънчев ден