Черна_Роза (Жулиета Великова)
132 4868
21 мая 2014 г., 15:57  

Споделена самота 

  Поэзия » Любовная
764 1 5

 

 

"По-страшна от самата самота

е само споделената такава"
К. Кондова

 

 

И споделих си самотата с теб,

прибрах си я на топло - да не зъзне,
макар и наранена, без душа,
аз чаках дълго пак да те прегърна.


И няма съм, и толкова сама,
а звуците от любовта са силни,
не ме поиска сляпа от тъга,
не ме потърси... и така замръзнах.


Сега доволен само ще мълчиш,
да те обичам беше ли ти нужно,
след тебе съм бездомен дъжд без цвят
и тъй самотна съм без твойте чувства.


Споделих си самотата с теб,
а ти на любовта ми не отвърна,
оставих толкова отворени врати -
поне за миг аз пак да те прегърна.

© Жулиета Великова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??