Споделено

18 окт. 2009 г., 22:31

Поэзия » Другая

489 0 4

Споделено

Сега, когато хоризонтът ми теснее

и като сух и сбръчкан плод се свива,

все още някъде във мен живее

една невръстна палавница мила.

Макар, че от години топката ми гумена

сред паяжини и прах в мазе лежи,

а моята едничка кукла купена

в кашон почива със излющени очи.

Не я люлее никой,не покрива

нозете й картонени да я приспи.

От сухи клечки кукли парцаливи

и простички отдавна не тъкми.

Очички със бои не им рисува.

Не ги разхожда във кутия от обувки

и няма вече кой да ги лекува

с лекарство от водица и с милувки.

Тъгува за бели детето в мен.

Да го посмъмрят, след това да му простят.

Светът с усмивка да го слуша възхитен,

когато волно виковете му ечат.

А в зимни нощи, сред сумрака гъст,

в колибка топла да се скрие под юргана,

когато вън със маминия пръст

върху стъклото чука торбалана.

Сега сребро косите ръси без отсрочка,

болежка хапе левия ми крак

и аз чертая с разноцветни плочки

на куцанката доживотна всеки знак.

Диана Загора

aleksandartomov (Александър Валериев)

2009-10-19T18:50:37+03:00

Живееш с прекрасни спомени от детството и сигурно ти е много мъчно, че то е отминало, но за съжаление това е действителността. Много ми хареса! Поздрав !
stef_bobi (Яна)

2009-10-19T14:43:47+03:00

Харесва ми хоризонтите да теснеят... Прекрасно е!
Karaman (Сириус Надежда)

2009-10-19T08:05:29+03:00

Поздрав!
doreto66 (Дора Павлова)

2009-10-18T22:32:29+03:00

топъл. благодаря!