ZAGORA (Диана Кънева)
411 485
20 сент. 2012 г., 10:42

Споделено 

  Поэзия » Белые стихи
600 0 3

Шепотът ми е гръмотевица, 

която люлее Космоса.

Пустуш и мълчание си, Боже!

 

Зад избора е Изборът на Бог

да има избор.

 

Словото е дреха на представата,

а тя е илюзия, с която Бог се забавлява.

 

Аз съм Битието, което се опитва

да прогони себе си от себе си.

 

Птицата изпява мига,

който е под краката ми.

 

Отсъствието на мисъл

е най-добрата мисъл.

 

Ако не одобряваш делата на Бог,

значи много ги одобряваш,

щом няма с какво да ги сравниш.

 

Чувствата ни са всички цветове

на белия  Живот.

 

Писаното  слово

е огледало, в което се оглеждам,

за да видя, че  ме няма.

 

Твоята светлина

може да е тъмнина за други.

Осветявай с нея само своя път!

 

Господи, толкова си велик,

че не мога да ти се възхитя!

 

 Когато не разбирам и не одобрявам нещо у Теб,

единствено на величието ти се осланям, Боже!

 

© Диана Кънева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??