На приятелите –
моите сродни души –
познати и непознати –
с любов и благодарност.
„Калинке-малинке, покажи ми пътя”
Ти ми прощаваш неволните грешки,
твойте прегръщам – любими деца.
И олеква товарът.
И нашите грешки човешки
не растат
като грях.
Аз съм си пак с овехтелите дрешки –
ретро любов, демоде доброта.
Ти закичваш ги с вяра.
И нашите избори тежки
не умират
от страх.
Стъпвам в гората по въглени жежки –
смирено вървя си по мойта пътечка.
Ти радости браниш.
Но знам, че една буболечка
пазиш
до тях.
© Калина Стоянова Все права защищены