Споделено

\ 21.02.2015 \

Зареждам се с адреналин 

от някаква си възмутеност.

Самочувствието стига до предел.

Силна съм, но и наранима -

противоречив раздел.

Ужасно бреме - мисълта във нощите не дреме,

не заспива, започва да твори.

Терапията със стиха е ценна.

Удобно е- таланта го използвам за релакс.

Преди години ставах,композирах,

сега - поет ме води,

започна плахо, постепенно го развивам.

На сутринта ме питат:

"Защо си толкоз сънена?"

- Будувам, изливам всичко що е насъбрано -

опитвам се във стих да претворя.

"Нали си легна рано?"

- Е... горя, летя, рева... не спя!

Може би таланта трябва да сменя?!