20 мая 2011 г., 16:36

Споделено 

  Поэзия
670 0 6

                                

                                                                              на Румяна

 

 

С теб споделяхме всичко - водата и виното,

и коравия хляб на трапезата постна,

мимолетни любови (не ни се разминаха),

самотата, когато ни беше на гости.

Преживяхме безкрайните блудкави празници -

през стените дочувахме как съседите мляскат,

после как се обичат сред море от възглавници

и завиждахме тайничко на техните ласки.

Все очаквахме принца, но той не пристигаше -

и на кон, и без кон, не се мяркаше никакъв,

а децата растяха и на нас ни се искаше

някой мъж да превръща мечтите ни в истини.

Бяха простички тези мечти. И човешки.

Да поправи пералнята, мляко да купи.

Да мълчи. Да говори. Да не бъде безгрешен.

Ако трябва, дори и чиния да счупи.

Но така и не срещнахме онази - Голямата.

Само някакви малки и кратки любови.

Все надничахме плахо на късмета през рамото,

а юмруците бяха за битка готови.

С теб споделяхме всичко. Водата и виното.

Мимолетните щастия. Страх и копнежи.

Самотата, която не ни се размина

и една неизтляла човешка надежда.

 

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??