rosy88 (Росица Младенова)
56 179
5 мая 2016 г., 07:49  

Споделено между жени 

  Поэзия » Любовная
1318 4 8

Колко е хубав! И как му отива любов!
Как се прелива в очите зелени, гората.
Там сред поляна от нежност и трепетен зов
стадо сърнички пощипват трева от ръката му.

Колко е хубав! И как му отива небе.
Залез Монмартарски пада в къдриците, стъмен.
Светят ръцете му, щом изрисуват сърце.
Колко е хубав! Дори в отмъстително тъмно

пак е добър. Пак ухае на шепа звезди.
Мислите пърхат край рамо. От вятър по-чисти.
Там го открих, във скалата, де драконът спи.
И свободата му вкусвам на глътки сребристи.

Колко е хубав! И как му отива сълза!
Бавно се спуска в снега и троши ледовете.
Времето в мен помни не една красота,
ала пред тази замлъкват очите. И двете.

© Росица Младенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??