Споделено от полиглот

27 апр. 2015 г., 18:16

Поэзия » Философская

321 0 0

Колкото повече
чужди езùци
владееш,
толкова повече
земни живòти
живееш!

Щом ги изỳчиш,
еднакво усещаш ги родни -
твои звезди Витлеемски
и в теб - пътеводни!

Но без езика си майчин
си сам сред пустиня...
Той е за тебе душа и
сърце, и светùня!...

Него не можеш отмина,
не можеш отмина!
Той те държù в единение
с род и Родина!...

А и дори да не знаеш
не свои езици,
имаш си майчин,

пред който
да ахват

зеници!