2 апр. 2016 г., 12:30

Спокоен съм... 

  Поэзия » Философская
299 0 5

Че времето - без край и без начало,

на никого за нищо не прощава.

И то дори за щяло и нещяло

един убиец миров си остава.

 

Че аз така - на времето подвластен,

старея бавно, тихо, безвъзвратно.

И като дъб, безмилостно окастрен,

смалявам си живота многократно.

 

Че времето във стих ще ме зазида

със думи по човешки милостиви.

И след това целунат ще си ида

със цветовете земни и красиви.

 

След мен обаче знам, че идват други

със повече от моите заслуги.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Качествено стихотворение! Поздравявам те, Никола!
  • Хубаво стихотворение. Поздрави!
  • Поздравления, Колич! Хубав стих!
  • Много приятно стихо. Уж сериозна позиция и смислови изрази, а след прочита, някак ми облагна на душата. Сигурно е заради съвпада с възрастовите ми нагласи.
    Никола, няма да те целувам, щото Радето я свърши таз работа, макар и да се преструваше, че взема отношение по текста.
  • Бъди спокоен! Ти и сега си целунат!
Предложения
: ??:??