СПОКОЙНА СЪМ

Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“.

Намесих Бога в своите „пошли“ писания.
Но има атеисти, които Бог не търпят.
Не признават Господните страдания.
За тях само с кръв се постига мирът.

Обидиха ме, говореха ми с назидание,
както са го правили винаги и преди.
Нямат значение душевните ми писания,
щом не славя с тях определени глави.

Вървете напред „герои на новото време“!
Джобовете ви ще са винаги пълни с пари.
Блюдолизци ще ви ласкаят и дремят,
превили се кротко под вашите плещи.

Гробовете са един на два за всички.
Ще ви изпратят в изящен, черен ковчег.
Децата ще се сбият за вашите парички.
Какво тук значи някакъв си там поет?

Мен вятърът ме мята по пътя на живота,
но не се примирих, не лизах подметки.
В края на дните си съм спокойна, защото
не влязох на никой в гнусните сметки.

19 10 2015