divcviat (Росен Иванов)
29 183
16 авг. 2014 г., 20:39

Сполай ти, сине 

  Поэзия » Другая
655 0 2

                       ОПИУМ

              

Смърта е лявата ръка на живота.


Клепачите

пърхат

като

криле на пеперуда...

 

Изоставен

сам

като

хилядите страдащи

деца.

 

Това дете

е голо,

а другото -

с две ризи

себеотрицание

и безразсъдство.

 

Следвай съдбата си

виж,

ледените деца

Опиум -

сребърни камбанки

натежало небе,

далечни

детски спомени

объркване, страх

няма по-ужасна

болка

от студа.

 

Останаха

малко -

виж

ледените деца

студ и болка

болка и студ,

летаргия

безчувственост.

 

Ти си мъж

каза -

баща му,

погледни

огньовете на Вечността!

Вгледай се

(спомни себе си)

последвай

жаждата

за живот.

 

ОПИУМ...

Тишина, време е, за Бога!

Изпитанието

завърши...

 

Симулация

към

обратната -

страна на деня...

..........................

От Тома - сине, не успяхме, да се сбогуваме.

 

30.07. - следобед

 



 

© Росен Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за коментара и оценката,Мисана!Не съм сигурен в себе си ,пожелавам усмихната седмица и вдъхновение!Росен
  • Много силно стихотворение, Росене! И оригинално при това. А най-радостното е, че не виждам таван при теб. Предричам ти голямо бъдеще в поезията. Така го чувствам и честно го споделям!

    Поздравление за написаното!
Предложения
: ??:??