Сполука

27 июн. 2018 г., 22:22

Поэзия » Другая

381 0 9

Глава заравяш в пясък,
на глух се правиш и на луд.
Усмивка слагаш с блясък,
достойна за придворен шут.
Едно си мислиш - друго казваш
и гръб превиваш за поклон.
Богатият със мед да мажеш
за теб неписан е закон.
Подслушваш тайно по вратѝ,
разнасяш подло всяка клюка.
Ти цар изпечен на игри,
които водят към сполука. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сполука

Искате да прочетете повече?

Предложения