Споменът за тебе ме измъчва нощ и ден, едни очи не мога да забравя - дори когато ти си толкова далеч от мен, разгарят пламъка запален. Защо ли толкоз много те обичам? С какво плениха ме до болка тез очи? Дали аз можех да отричам, че всичко е лъжа? Едно помни, че даже и накрай света, аз само тебе ще обичам и чиста е по детски обичта - като сълза... пред теб ще коленича и ще призная обичта, защото само теб обичам... много силно те обичам.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
така е май-по добре...Приказен стих!
с обич, Пами.