15 июл. 2007 г., 10:59

Спомен 

  Поэзия
655 0 0
                 на Ива
                  
Кърпата, бялата -
хорото след нея.
Сянката, мъдрата -
спря те на кея.

С длани докосваш
образи свети,
с устни даряваш
мигове взети.

Старите ритми -
в сърцето прикрити;
нестинарски огньове
със сълзи пропити.

Тръпне душата,
очаква, пропада...
В ласката Божа
намира пощада.

© Саша Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??