22 мар. 2009 г., 19:14

Спомен 

  Поэзия
960 0 2
Да усетиш ледена студенина
след толкова дарена топлина.
Да гледаш мрак в очите,
някога мечтаещи за дните,
когато в свят без измами
ще бъдем откровено сами.
Да бъдеш винаги искрен,
но от лъжи уморен.
Гледаш, но не виждаш очите,
прикриващи винаги сълзите,
горящи в светъл пламък,
чувствайки твърдост от камък. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Николова Все права защищены

Предложения
: ??:??