26 дек. 2007 г., 13:47

Спомен 

  Поэзия
571 0 8
Спомен мой, иди си вече,
твърде много ме рани.
Спомен мой, нима си вечен?
Тежък си за мен. Върви!
Зли стихии ме проклеха
до края си от теб да бягам.
Ах, спокойствие, утеха
и в съня си вече нямам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Косева Все права защищены

Предложения
: ??:??