Спри! А после пак върни се.
Огледай се във пустотата.
От тебе моята мечта роди се
и после пак ме хвърли към тъгата.
В отенъка на мрачно сивия таван,
във ъгъла на всяка стая,
стоиш и дебнеш, ти, неискан блян
и чакаш... Началото на края.
Пореден сън за тишина...
Робски сън, робуващ на условия.
И спомени, обвити във мъгла,
се раждат и умират голи. ...