Деница (Деница Ангелова)
99 219
2 окт. 2018 г., 22:44

Спомен 

  Поэзия
671 2 6



Няма други такива лета,
затова и до днеска ги помня.
Баба радостно маха с ръка
и ме вика, очи щом затворя.

Дядо с кепе накривено там
реже круши на столче трикрако.
Станал рано, набрал ги е сам.
Есента конфитюрите чака.

Кротък дъжд е разсънил деня
и окъпал е гроздове тежки.
Верен страж ще ги пази сега,
шит от моите скъсани дрешки.

На перваза мушкато се смее,
посадено във чайник на точки.
Гълъб в ореха сенчест ми пее
и приглася му близко поточе.

Как ухае на топъл медец
от пчели работливи забъркан!
С ́струйка вкусна от златен конец
ще нашаря аз хляба набързо.

Иде залез. Отварям очи.
Нека в спомена свой ви прегърна…
И е сладко, и някак горчи.
Бабо, дядо, аз пак ще се върна!

© Деница Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да се вълнуваме, да ни вълнуват, да вълнуваме...За това ни има, за това сме хора - не просто тела, а души - обичащи, даващи, търсещи... Сърдечни поздрави от мен за теб, Avis!
  • Невероятно е колко простичко, ненатрапчиво и същевременно точкова живо, образно се леят думите ти! Не, това не са просто думи, мисли... това са чувства! Много се радвам, че те има! Много се радвам, когато намирам млади (оставям очевидната хубост, тя е до време), талантливи и душевно богати хора! Дано тези чувства, пейзажи.. та и болки ако щеш (щом чувстваш болка, значи, че си жив!) те вдъхновяват още дълго-дълго време, защото има какво да ни кажеш! И за един човек да го правиш - лек е, храна е!... Аз ще чета, бъди сигурна! И благодаря отново за тази възможност!
    Уоу, никога не съм писала тооолкова дълъг коментар под стихотворение! Виждаш ли как ме развълнува?
  • Много благодаря! Бих искала да ви поздравя с едно мое много старо стихче...
    Приятелю, щом ти четеш това,
    ранена, значи, твоята душа
    в словата търси някаква утеха,
    тъгата да загърнеш в чужда дреха
    и вкопчвайки се в всяка дума моя,
    разбираш, че това не е покоя.
    Това е само песен за душата,
    една такава мисъл недопята…
    Тъгуваш ли до болка – няма сън!
    А думите унасят в своя звън...
    ...
    Душата изплачи – река да стане,
    а не да рови вътре в твойте рани.
    И знай - самотен ти не си останал -
    в душата ни кърви еднаквa рана…
  • Наслаждавам ти се стих след стих! Няма повече да коментирам, а ще продължа да чета... и чета... Прекрасна си! Знаеш, нали?
  • Образно, мило... Красота!
  • Хубав спомен,но само в спомените ще се завръща детството ни...
    Поздравления, Деница!
Предложения
: ??:??