Diablo (Антон)
14 4
14 нояб. 2007 г., 22:32

Спомен 

  Поэзия » Другая
843 0 2
Сега съм друг, някак упоен
и светът ми, от мисли димни овъглен,
ме попива страстно в сивия си плен,
не знам ще светне ли някога отново ден...
И вътре в мен, и в празния ми ден,
дори в съня ми, някога свещен,
чувам само тях, те шептят на мен -
- ела, постой при нас и ще си спасен...

Силен като планина, парещ катo жарта
по-траен от вечността, потънал във тъма,
спомен незабравен ме гнети, проклина,
далеч от любовта сърцето да загива...

© Антон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??