21 апр. 2008 г., 08:50
Спомен от детството
Спомен от детството
Нищо, че съм момиче -
носех пушка в ръка.
Играехме на "войници",
бях с обелени колена.
А вечер - пред огледалото
се правех на "дама" -
намятах синия шал, овехтелия,
обувах новите чехли на мама.
Сега я няма плитката развяна,
подстрижката е къса, строга.
Но усмивката - със същата премяна!
Върви със мен, помага ми да мога.
© Павлина Петрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много оригинален стих, прекрасен!!! Все такава усмихната бъди, Павли!!!
С обич!!! -
Чудесно настроение ми носиш, прегръщам те, мила Павли!
(В сряда заповядай, ще четем стихове в Младежкия дом) -
Нека тази усмивка е винаги с теб!Прегръдки,Павли!
-
Чисто, съкровено, незаманимо богатство са такива спомени!
-
Прекрасно е!!!
Усмивката помага!!! -
Усмивка!!!
-
Спомен от детството
....................
помага ми да мога
___________________
Какво повече?
Поздравявам те! -
Щом усмивката е същата страшно няма.Поздрави по детски усмихнати.
-
Много е хубаво да съумееш да си запазиш усмивката непроменена.
Другото .. е част от живота. -
Хубав спомен! Запази тази прекрасна усмивка от детството!
-
Пазиш детето в себе си!
Красив стих!
Прегръдка! -
Децата са си деца...дори и порасналите...
много мило...много трогателно.
с обич, мила Павлина. -
Не сме се променили, не,
И все така сме същите момичета!
Макар и не с ожулените свои колене-
в нас усмивката останала е същата! -
Поздрав! -
Но усмивката - със същата премяна!
Върви със мен, помага ми да мога.
Усмивката!!!Пази я!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
в не рицарски битки като щит
е все едно да си непробиваем...
Дори в късата строгост на
днешния миг!