Валери_Станков (Валери Станков)
1383 941
9 февр. 2024 г., 08:41

Спомен от моето детство 

  Поэзия
225 4 3

СПОМЕН ОТ МОЕТО ДЕТСТВО

... животът ми
през Варна мина с книга,
разперила ми в мозъка крила –
и аз растях – печална шушумига,
в загадъчната Гръцка махала,
момчетата играеха на карти,
и зарове въртяха на барбут,
и водеха момичета на парти,
а аз четях по цял ден като луд,
и кво сега? – защо ми беше всичко,
живял ли съм, или не съм живял? –
приличам на един премъдър чичко,
натрупал кротки тонове печал,
досаден с мълчаливите иронии,
безмълвен из безсмисления спор –
тъй топка на игрището не гоних,
не крадох чирози във нечий двор,
сега – потънал в спомена за детство,
нахълтвам из отвъдни светове,
какво ли ще оставя за наследство
на моите прекрасни синове? –
и нека ми простят в деня ми съден,
присъдата си сам ще прочета...

Навярно тъй е трябвало да бъде –
да отлетя – на книга! –
от света.

 

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ех, Валка... де да можех и аз да пиша така. Явно повечко съм гонил топката.
  • Взел си най-ценното от този свят, другото и пет пари не чини.
  • За детството с любов! Прекрасно написано, стана ми някак мило, а думичката "шушумига" ме усмихна, защото ми е много любима, аз също често я използвам, най-вече когато се закачам с децата. Знам и Гръцката махала във Варна къде е... 🙂 Сърдечно те поздравявам, Валери!
Предложения
: ??:??