Спомен с теб, в черно–бяло,
като пейзаж, където току–що бе валяло.
Време, което вече не ни принадлежи,
емоция, която все още ме държи.
Очакването - да ме посетиш по тъмно -
държеше ме в състояние полу-будно.
Целувките ни с вкус трапчив, но и сладък,
подклаждаха в мен любовен пламък.
Докосването ти, уж импулсивно,
задвижваше кръвта ми – като пиво наливно.
Думите ти, винаги отнесени,
на моменти дори безсмислени, ...