stenli499 (Станислава)
291 2626
27 сент. 2012 г., 10:33

Спомен в шепа пръст 

  Поэзия
2212 9 29

 

 

---

Смъртта настигна родното селце,
къщето ни остана без стопани,
но скътах го до моето сърце

и днес то има мен, и мойта памет.
Пленен от кукумявки и треви,
коминът му отдавна спря да пуши.
Въжето на простора се уви
по клоните на яловата круша.
И вечер в махалата няма шум,
тъй пусто е! А сякаш беше лани –
с коматче от димящия самун
поканваше ме баба отзарана.
С пироните ръждяса есента.
Виси елече, вълнено-уютно,
все още ми ухае на дланта,
заплитала му нишките във скута.
Не никне нищо, цветенце поне –
за разсад в шепа пръст да си оставя.
Преди в небето белех колене,
днес в тази шепа пръст ще се удавя.

---

© Станислава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??