Спомен вечен

17 апр. 2007 г., 16:25

Поэзия

624 0 1

Самотна отново пак стоя
и капят сълза след сълзата,
на този плач не мога аз да се наситя,
не мога и да утоля тъгата.

Плача, но това е сладка болка,
не знам, но носи облекчение,
нима толкова хубаво било,
да плачеш заради едно прегрешение.

Постоянно плача, макар, че още си до мен,
но сякаш нещо липсва, нещо ни дели,
без да се скараме не минава и ден,
какво ти има? Моля те, кажи!

Не ми обръщаш почти никакво внимание,
правиш ми се на безсърдечен,
не е кой знае какво страдание,
но продължавай - без мен ще си обречен!

След време ще усетиш липсата на моите ръце,
топлината на обичащото ми те сърце,
целувките, прегръдките и любовта и
липсата на ритъм в песента.

Ще ти липсва допира на мойте устни,
и сладките нощи - нежни, вкусни...
ще ме гледаш само отдалече,
за любов прекалено късно ще е вече.

Аз ще съм те забравила,
последната капка любов - изпила,
спомените - изхвърлила,
следите от целувките - заличила...

Това ще си ти - само спомен далечен,
за мене уж непознат,
но какво ще се лъжа, още те обичам,
този спомен ще е вечен!

Спомен вечен

Свързани произведения

Комментарии

Предложения