СПОМЕН ЗА БАБИНИТЕ КАТМИ
... когато вятър зашуми
в купите сечена ластуна,
и баба опече катми
на сач връз огън от горуна,
и дядо иде на зиг-заг
с бастунката от хоремага,
ведно с прииждащия мрак
мъгла над селото приляга,
върху обраната асма
врабчета гони котаракът,
така е сладко – у дома
да си подремна час на лакът,
в сюрийка свлекли се овце
да се разхлопа кочът с чана,
да пийна топло млечице,
когато утре заран стана,
за миг да бъда пак момче
и с пръчка барата да тлача...
Додето баба опече
две-три катми за мен –
на сача.
© Валери Станков Все права защищены
Наслада е да те чета.