СПОМЕН ЗА ДЯДО И БАБА
... да поседим край старата синия,
доде на туча боб чорбица ври,
на дядо люти чушки да му стрия,
ония! – дето огън ги гори,
и баба да си бае над котлето,
да тури пак на огъня дръвца,
доде снегът през сито и решето
се ръси под оскъдните слънца,
да хлътне в одаята котаракът,
мърсувал цяла нощ като борсук,
и да подремна мъничко на лакът ...