СПОМЕН ЗА ЖЕНИ
... откакто спрях да вдигам самолета,
животът ми съвсем се промени –
видях – пред мен! – тече реката Лета.
Зад мен притихна цял рояк жени.
Все тъй красиви. Влюбени. И нежни.
Светулчици из моя стих – и сън.
Но няма да ме върнат в дните прежни –
да ги възнасям в небесата – вдън!
Какво ми пука? И какво ми дреме?
Мен старостта ме стори философ! –
могъществото мъжко е до време ...