670301 (Павлина Гатева)
1387 361
18 сент. 2014 г., 10:37  

Спомен за криле 

  Поэзия » Другая
421 0 4

Сега оттам минава магистрала;

пресича с черна лента пустошта.

Тревата – прежълтяла, изгоряла,

полегнала в примирие в пръстта.

 

По нея гладни врани обикалят.

В канавката пресъхнала – боклук.

Опасен електричен стълб изгаря

криле на щъркели, гнездили тук.

 

© Павлина Гатева Все права защищены

Публикувано в:

Алманах "Нова българска литература" Поезия 2017, с. 227

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво,благодаря ти !
  • "...изгаря
    криле на щъркели..."
    Постигнала си внушението, което целиш. Страшно е...
    Поздравления за миниатюрата!
  • Полетът на щъркела е радост.Предвестникът на пролетта е той!
    Народът ни рисува го как носи
    новородено в бяла пелена...
    И изведнъж ми стана много тъжно -
    и щъркелите имат си душа!?
    С малко думи и повече емоция си постигнала целта си -едно хубаво
    стихотворение, за което ти се възхищавам! Поздрави и хубав ден!
  • Красива носталгия.
Предложения
: ??:??