Витоша забулена в дъждовен облак,
който тъжно се влачеше към града.
А вятърът сърдито и бурно бучеше,
прививайки дърветата с кънтеж.
Душата ми в тон с тъмата,
страдаше за отминалите дни,
когато тихо чаках твоята изненада,
грешници да бъдем в нощта ни.
Но споменът от Люлин планина
сякаш с невидима ръка от раз,
разкъса облаците тъмни, мрачни,
а слънцето огря поляната пред нас. ...