alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
6 июн. 2009 г., 10:34

Спомен за майка ми 

  Поэзия » Философская
2323 0 17

Спомен за майка ми 

 

Помолих я, да  нарисува  цвете…

Тя  даже  не  погледна  към  молива.

Взе  кърпата, избърса  си  ръцете 

и  до  килера  в  ъгъла  отиде.

 

Във  малкото  пакетче  от  хартия

поровиха  вълшебните ù пръсти.  

Тя  знаеше, че  семената  крият

изкуството цветята да възкръсват. 

 

Заведе ме  в  градинката  пред  къщи.

С  привичен жест  в  земята  ги  разпръсна    

и  тихичко  ми  каза: – Тук  се  връщай,

ще  стане  чудо  рано  или  късно.

 

Мечта  зелена  утре  ще  покълне

и  ще  я  видиш  после  да  пораства. 

Росата  рано сутрин  ще  я  кърми, 

небето  ще  я  мами с обич страстна. 

 

Магията  пред  теб  ще  се  получи, 

но  ще  я  видиш  само  ако  искаш.

И  цветовете  живи  ще  са  ключа, 

научил  те за  другите  да  мислиш.    

 

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??