Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
30 авг. 2011 г., 12:12

Спомен за Meнорка 

  Поэзия » Любовная
1126 0 34

                                                        на жена ми

 

Далеч край залив, тих и нелюдим,

животът плахо взе че ни прикотка.

И чувствата се виха - звезден дим,

изплетен над семейната ни лодка.

 

Лениво под прогледналата вис

ведно се сляха син безкрай и суша.

И дълго Бог не се възпротиви

в смутените ти мисли да се сгуша.

 

Додето слушах как среднощ расте

желанието в теб – възтънка палма,

на роклята ти с остро деколте

аз лунна брошка сложих… И я палнах.

 

Ти ми прошепна нещо. Може би

на вятъра дарихме по въздишка.

И в ранна утрин гларус разтръби

че лятото е тук и още диша…

 

през клепки, устни, пясък с цвят на ръж

и пръстите ни, вкопчени до синьо.

Прострял криле октомври бе надлъж,

превърнал този къс земя в родина…

 

 

 

 

 

 

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??