svetslav (Светослав Статев)
31 43
24 дек. 2007 г., 18:41  

Спомен за Михайловград 

  Поэзия
899 0 3

Спомен за Михайловград

 

Вървя ли някъде или приседна,

вглеждам ли се в искрящите звезди,

в мен събужда се една надежда

и мечтата да се върна в родните земи.

 

Да се върна искам пак в градчето малко,

по улиците да поскитам незабележим,

притаил в себе си детството сладко

и на момиче първия поглед любим.

 

В училището спомените да срещна

на учителите ми в познатите лица -

поостарели, но толкова прекрасни,

с усмивка връщащи ме в младостта.

 

В дома бащин с радост да вляза,

с уюта си майчин да ме приюти,

и с топлината на кръвта родна,

която във вените ми вечно ще тупти.

 

Но друго е градчето вече с име ново,

променя се, със стъпките на други върви

и отдалеч достига до него моето слово,

а пътят обратно обрасъл е в трева уви.

© Светослав Статев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ще остане винаги мило, какъвто и да е пътя до него!
    Весели празници!
  • Великолепен стих !!!Разбирам тъгата ти и съпреживявам !Весели празници и повече светли надежди
  • ...носталгично...трогателно и тъжно...
    времето променя нещата от живота...
    с много обич за теб.
    Весели празници!
Предложения
: ??:??