Спомням си с болка в сърцето,

как разбрах за теб и нея.

И всяка вечер плаках до зори,

защото ви обичах,

а вие... сте ме лъгали.

Споменът ме мъчи до полуда,

и пак не мога да го разбера,

за тебе давах всичко,

а тя бе приятелка добра.

Но ето, че животът е коварен,

а приятелството е лъжа.

Сега, когато зная всичко,

давам ви пълна свобода.

И вече ти не липсваш ми,

а с нея не говоря.

Сега отивам си,

но знай, че пак съм твоя.