На улицата някой чака,
кого ли той това не знам,
но спрях и нещо в мен заплака,
че някога аз чаках там…
Отдавна е било, но ето
че спомен в мене затрептя
и тича пулсът на сърцето
макар не чакам аз сега.
Годините отдавна вече
отнели някоя мечта
и по лицето ми потече
защо ли… пареща сълза.
© Ани Иванова Все права защищены