Спомени
(01.04.2014)

Животът скоро запозна ме

с най-великолепната жена,

показа ми я за секудна-две

и отне ми я проклетата съдба.

За тези мигове вълшебни

виждах всичко толкоз живо,

усещах на живота билките лечебни

и беше тъй красиво!

Тревата се събуди,

стана от земята,

вече незасята,

и злото в мен прокуди!

Беше като ястие,

което те е страх да вкусиш,

беше като сън,

от който не искаш да се будиш.

До себе си я бях притиснал,

в прегръдка истинска и нежна,

уви обаче, в миг изчезна,

оставяйки ме без надежда...

Но нова страница сега разлиствам

в тефтера на съдбата,

белите листа усещам,

но не виждам в тъмнината.

В.Г.