Спомените – това сме самите ние.
Частица минало, моменти от настоящето,
изграждащи бъдещето.
Мимолетни картини, които ни карат
да заплачем или да се засмеем.
Какво сме без минало, без спомени?!
Празни черупки без път,
лутащи се в хиляди въпроси.
И когато пак изгубим себе си,
стоейки пред огледалото и питайки се кои сме!?
Там в старите снимки, пожълтелите писма
или пазените в сърцето спомени,
там и само там, ще намерим отговора.
Нашите падения и възходи са подареният ни накит
от нашата съдба.
Спомените за думи, събития, лица
връщат ни в детството ни дори.
И напомнят за искреността и чистотата на нашите души.
И когато седим, гледайки синьото небе,
вече с побелели коси и уморени от дългия път очи,
връщайки се в тези наши спомени,
ще знаем, че животът ни не е бил напразен.
А е бил бляскава фиеста
от много усмивки и сълзи, трудни битки и сбъднати мечти,
в която никога не сме били сами.
Спомените - това е разказът на нашия живот!
© Натали Петрова Все права защищены