didi-niq (Диана Бунева)
32 48
22 мая 2014 г., 09:03

Спомени 

  Поэзия
834 0 3

Спомени малки, горещи, тъжни и тежки

събираме всички в кутия с капак.

Държим я високо и тайно поглеждаме,

сякаш е нашият спасителен бряг.

Преглеждаме само от време на време,

да видим дали сме живели и как.

Но често избягваме, даже не смеем.

Страхът ни обзема и болката в тях.

И ето след време ги търсим пак жадни.

Дали от мечтите ни има следа!

Повдигаме поглед и срещаме празното...

къде се изгубиха... до вчера бях там!...

Забулени в прах и оставени в ъгъла,

изчезват безследно като малка сълза.

Недей да ги търсиш - щом са изгубени,

вече няма да носят толкоз тъга.

© Диана Бунева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??