severianin (Валентин Чернев)
417 677
11 нояб. 2012 г., 16:18

Спомени 

  Поэзия
495 0 6

 

СПОМЕНИ

 

Аз следвам пътя – оня вечен път

на миналите преди мен през дните.

Не крача сам.

Наоколо вървят

стотици, ако съдя по следите,

 

но аз не виждам никого – мъгли

по-тъмни и от нощ над мене слизат

и скриват всичко.

И не знам дали

по тоя път не крачи друг наблизо.

 

А не долита звук.

И слаб, и глух,

безсилен чезне моят глас в мъглата.

На два-три пъти сякаш нещо чух,

но може би е свирил леден вятър.

 

Не питайте къде отивам.

Там,

напред, е тъмна вечер дъжделива

и всеки трябва да открие сам

къде по тоя стръмен път отива.

 

Дали наистина там сенки спят,

дали ни виждат в своя сън миражен...

Защото ни един от оня свят

не се е върнал, за да ни разкаже.

 

Предчувствам – там виелици метат,

долавям в тъмнината непрогледна

как там изчезват стъпките сред път –

щом има първа, има и последна...

 

Но питайте ме от кога вървя

и от къде.

Задайте ми въпроса

защо нозете ми от път кървят

или какво в джобовете си нося.

 

И аз ще ви разкажа странен сън

за пролети, за цъфнали поляни,

за дъжд, почукващ по стъклото вън,

за цветове, за звуци, за ухания;

 

за младост под луни от стар бакър,

на зрелостта си за слънцата жарки

и за любов сред стихналия кър,

под песни на щурци и на жетварки.

 

А онова, което нося с мен,

са спомените, моето имáне.

До края, до последния ми ден

ще се помъча с мене да остане,

 

за да е лек невидимият път,

по който аз сега вървя през дните,

и раните по-малко да болят,

и може би да виждам през мъглите

 

къде вървя, какво ме чака там...

Макар че днес се питам в тъмнината:

ще променя ли нещо, ако знам

какво ме чака утре зад чертата?

 

Не мога!

Нямам над съдбата власт

и само моля в нощите студени:

вземи ми, Боже, сила, воля, страст...

Не пипай само спомените в мене!

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??