И ето, погребах тук спомени
и се връщам при тях всеки ден
със букет от сълзите отронени
и със мъничко късче от мен.
Ще поставя букетчето ново,
ще приседна в вечерния хлад,
ще заплача от болка сурова,
както плаче беднякът от глад.
После бавно ще стана, ще тръгна
пак сама в своя път отреден.
Колко сълзи сърцето изтръгна?
Колко моли да бъдеш до мен? ...